Културата това е светоглед. Начин на мислене, поведение и говорене. Културата засяга много повече от изкуството. То може да се изрази и в други области като култура на хранене, култура на общуване, етикет, езикова култура, работни навици. Разбира се това включва и познатите ни театър, музика, филми и т.н. Културата не може да остане неутрална на господството на Христос — Той или царува или — не.
Християнската култура е начин на поведение на християнина във всяка област от неговия живот. Християнинът мисли и се държи по определен (християнски) начин, когато е сам (себевладеене), когато е в семейството си, когато е сред християни и когато е в обществото. Това са нещо като области на владеене в зависимост от правата на човека, нямам предвид, че трябва да бъдем лицемери.
Човек има най-големи права, задължения и отговорности към себе си, после към хората от неговия тесен кръг — семейството му. След това правати отговорностите, които вече са доста по-малки, се простират в по-широкия кръг на човека — неговото малко общество — църквата му. Тук църква може да се разбира и в широк и в тесен смисъл — общност с конкретни цели и определени принципи, които я сплотяват. За християните това е църквата, за метълите — тяхната неформална сбирка всеки Петък вечер на по бира и здрава музика, може да е клуб по интереси, компанията в която някой работи, формални и неформални сдружения. В тази малка общност, човек не може да си позволява толкова, колкото в семейството си. Вкъщи, задълженията и свободите са едни, а в църквата — други. В лично отношение човек има почти пълна власт (стига да не нарушава свободата на другите) да прави каквото иска със своята собственост, тяло и живот. В семейството той е по-ограничен в тези си свободи, а пък в църквата му (неформалното сдружение, клубът…) още повече са му орязани правата. В обществото пък въобще сме лишени от възможността да разполагаме с чуждата собственост (обикновено се нарича кражба).
Човек трябва да господства във всяка от тези области с Исус Христос като Господ над себе си. Това е първата от десетте заповеди: “Да нямаш други богове освен Мене”, а също и “Да възлюбиш Господа, своя Бог, с цялото си сърце, душа и сила…” При всички положения е по-добре, ако човек господства, отколкото ако не господства. Обаче, ако човек не господства от името на Исус Христос, няма благоволението на Бога към себе си и няма да бъде спасен. При все това добрите му дела ще бъдат от полза за него, семейството му, близките му и обществото. Дори Бог може да го използва, за да довежда хора до спасение, чрез този човек.
И така, християнинът трябва да въздейства с християнската си култура във всички области на живота си — бизнес, политика, здравеопазване, хранене, забавление… Упражнявайки господство, разбира се, той не бива да превишава своите права и задължения в зависимост от обхватът на действието — дали е себвладеене, господство в семейството, църквата или обществото.