Погрешният възглед за духовноста

Небиблейската идея за „духовност“ е, че истински „духовният“ човек е този, който някак си „не-физически,“ който не се занимава със „земни“ неща, който не работи твърде много, или не мисли много и който прекарва по-голямата част от своето време размишлявайки как би желал да бъде в небето. Докато е на земята, обаче, той има едно основно задължение в живота: Да бъде тъпкан заради Исус. „Духовният“ човек, според този възглед, е мижитурка. Неудачник. Но поне е Добър Неудачник.

Учението на Библията е съвсем различно от това. Когато Библията използва понятието Духовен, тя като цяло говори за Святия Дух (поради което използвам главно Д). Да си Духовен е да бъдеш воден и мотивиран от Святия Дух. Това означава подчиняване на Неговите заповеди, както са записани в Писанието. Духовният човек не е някой, който се носи във въздуха и слуша тайнствени гласове. Духовният човек е човек, който прави това, което казва Библията (Рим. 8:4–8). Следователно, това означава, че ние трябва да участвуваме в живота. Бог иска от нас да прилагаме християнските стандарти навсякъде, във всяка област. Духовността не означава отстъпление и оттегляне от живота: тя означава господство. Основната християнска изповед на вярата е, че Исус е Господ (Рим. 10:9–10) – Господар на всички неща, на небето и на земята. Като Господар, Той трябва да бъде прославян във всяка област (Рим. 11:36). Според християнската Духовност, според Божиите изисквания за християнско действие във всяка област на живота, няма причина за отстъпление.

Из „Възстановения рай“ на Дейвид Чилтън — Глава 1: Надеждата

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос проверява дали сте човек и служи за предпазване от спам.