РАЙСКИ Прав направете пътя за Господа

Сутрин и вечер в метрото се разминавам с много хора. Всички за забързани и повечето са с лица белязани от умората, стреса и теготата на ежедневието им. Тъжно е да си мисля, че хората сутрин нямат надежда в предстоящия ден, а вечер не изпитват удовлетвореност от свършената работа. Всички бързат. Сутрин от вкъщи към центъра, а вечер от центъра към вкъщи.

Това е умален модел на Софиската действителност, където хората от западната част на града всяка сутрин искат да отидат в източната част. Това е въпрос на живот и смърт. "Непременно трябва да стигна дотам..., колкото се може по-бързо..." И тичат. Тичат наляво, тичат надясно. Закъсняват. Нервят се. Червен светофар. Нервно чакане. Още е червено. Хора скачат на плантото. Коли бибиткат. Надпревара на живот и смърт. Кой ще бъде пръв — трамваят или маршрутката, пешеходецът или автомобила.

------------------------------------------------

Аз също участвам в надпреварата. Като пешеходец. Всяка сутрин ставам в 8:35-8:40 и започвам да се надбягвам с времето. По принцип си настройвам буденето да бъде в 8:00, но скоро не съм ставал по това време. Работното ми време е от 9:30 и трябва да тръгна около половин час преди това, за да съм навреме. До метрото ~ 10 мин, чакане и пътуване ~ 10 мин, малко ходене пеша ~ 10 мин.

И аз бързам. Сутрин бързам, докато стана и се приготвя. После бързам да стигна до метрото. Тук има малка почивка — трябва да изчакам мотрисата. Радвам се, когато имам такъв момент — тогава си чета книга или вестник от стилажа наоколо. Понякога се моля. Дано Бог да ми даде мъдрост за следващия ден и да не бъда толкова забързан през него. Но сега бързам. Днес съм тръгнал в 9:07 и закъснението не ми мърда. Надпревара на живот и смърт.

Метрото идва. Претъпкано е и няма място в първите два вагона. Не искам да се бутам, но и не мога да остана. Тичам до последните вагони. Слава на Бога — там има малко повече място. Около мен унили и уморени хора предвкусващи теготата на деня, те се затварят все повече в себе си и търсят осамотението от което имат нужда. Аз сигурно изглеждам по същия начин — забучил в ушите слушалките на музикалния си плеър, аз съм се отдал на размисли и не се интересувам от външния свят. Размисли за живота и смъртта, за работата, за бремето в което сме оплетени всички ние, за бързането, за истерията...

------------------------------------------------------

Отивам на работа. Колко вълнуващо :) !!! Отивам да прославям моя Бог в прозвището което ми е дал.

Битие 2:15 И ГОСПОД Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази.

Господ е създал човека, за да обработва и да пази земята. Да работиш е свято Божие призвание. Създадени сме за работа и работейки ние изпълняваме предназначението си. Първата заповед в Библията се намира в Битие 1:27-28, тя гласи:

27 И Бог създаде човека по Своя образ, по Божия образ го създаде; мъжки и женски пол ги създаде. 28 И Бог ги благослови и Бог им каза: Плодете се и се множете, напълнете земята и я обладайте, и владейте над морските риби, над небесните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.

Хората е трябвало да владеят над творението. Все още трябва. Тази заповед се повтаря в следващите поколение под различни форми. Владеенето над творението и напълването на земята изисква много работа.

Но защо е толкова трудно!?! Защо не можем с радост да изпълняваме предназначението си? Защо всяка сутрин лицата ни за белязани от умората на предстоящия ден, който тепърва започва?

Следва... Теготата на деня — 2