Аз не се страхувам от глобалното затопляне.
Или може би измръзване, както напоследък се говори. Аз вярвам в Господ, който се грижи светът да не се разпадне. Бог се е грижил преди, грижи се и сега. Всичко се крепи, чрез Словото му — Исус Христос.
В книгата Даниил от Библията, Бог ни изявява, че в определено време ще настъпи едно Царство, което няма да има край. Това царство ще бъде велико и след него няма да има друго. То ще покрие цялата земя. Преди това да се случи, няма да има край на света.
Освен това, Царството на Бога расте постоянно. То в началото е като синапено зърно — малко и невзрачно. След това семенцето пониква и израства като дърво. В клоните му се подслоняват народите. Краят на света няма да дойде преди Царството на Бога да покрие земята във слава.
Много хора имат проблем с това. Те искат да видят Царството, за да признаят неговото съществуване. Тези хора нямат доверие на Бога, който е казал, че това царство съществува. Дори и хора, които се имат за вярващи, не признават съществуването на Царството в настоящето, ами го чакат в бъдещето. Тези хора гледат света около себе си и си казват, че не може Царството на Бога да е налично сред това, което виждат.
Това е, защото вярват на очите си.
…и на всичките си останали четири сетива. Вместо да повярват на Словото на Бога, според което ще бъдат съдени един ден.
Проблемът всъщност не са самите сетива — те са просто рецептори. Проблемът е във ума, който тълкува данните.
Умът, който се притеснява от глобално затопляне или изстудяване обикновено е материалистичен ум. За такъв човек не съществува нищо отвъд това, което можем да видим, чуем, пипнем или вкусим. Такъв ум не възприема Богът-Слово, който държи всичко в своята мощ и е обещал Неговото царство да пребъде вечно.
Християнският ум, обаче не бива да бъде такъв. Християнинът трябва да изпитва всичко с вяра в Словото. Бог е истинен, а всеки човек лъжлив. Всеки човек има извратен ум, който интерпретира фактите извратено. Затова имаме нужда от Словото, което да ни учи как да разсъждаваме духовно, за да не бъдем завладяни от материалистичните заблуди.
Притчи 4:23 Повече от всичко, което пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота.
Римляни 12:2 И не бъдете съобразни с този свят, а се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит каква е Божията воля – това, което е добро, благоугодно и съвършено.
Не бъдете съобразни с този свят, обновявайте ума си, като го храните с Божието слово. Така ще разберете, кое е добро и истинно и няма да се оставяте на заблудите да ви завличат в тъмнина, невежество и подтисничество.
Коментари
Здрасти,
Здрасти, Райчо!
Нашите съгледвачи не спят – ето че и твоят блог съгледаха. :D
След като прочетох горното, щукна ми да те запитам: Според теб “зелените” страхуват ли се от глобалното каквото-там-ще-е?
И ако има такива, които не се страхуват (и дори не се ограничават само в рамките на материалното) – какво, според теб, ги кара да полагат толкова грижи за света ни – материалния, физическия свят?
Най-добрият разговор започва с въпроси… да? :)
Не знам дали
Не знам дали наистина се страхуват. Това, което виждам е, че глобалното затопляне се използва, като стресиращ фактор за това хората да се грижат за околната среда, но се използва също и за ограничане на свободата, което никак не ме радва.
Ти ми кажи, Калине, страхуваш ли се от глобалното затопляне/изстудяване? Ако не, каква точно е мотивацията ти за да те е грижа за околната среда?
Тук искам да поясня, че и мен ме е грижа Земята. Вярвам, че трябва да сме добри стопани на природата, която Бог ни е оставил да стопанисваме.
Важният въпрос е “По какъв начин?”
Как трябва да стопанисваме Творението?
Моето мнение в кратце по този въпрос е: като покоряваме всичко в ръцете на Исус Христос, по Неговия закон.
Глобалното
Глобалното затопляне е една огромна лъжа, че човекът е способствал за причиняването му. Тук не говорим за наука, а за религия.
Логическите заблуди на Глобалното затопляне (на английски)
Морално ли е да се използва лъжа, за да се мотивират хората да са съпричастни с макар и праведна кауза?
Преди известно
Преди известно време, в резултат на едни разговори (с Бога :D), открих – или си припомних, зависи от гледната точка, – че обратното на обичта е страхът.
Оттогава избягвам да се страхувам.
А мотивацията ми да действам, най-простичко, е:
Дадени са ми определени възможности, по-големи от тези на другите създания, в света, в които съжителствам с тях. С по-големите възможности вървят и по-големите отговорности. Да не се бъркат с “бреме”. :D
Или, изказано другояче: Ако съм роден като точно този съсъд на Промисъла, и ако имам свободна воля за избор – търся онзи избор, който да осъществи Промисъла в максимална пълнота и в хармония с останалите съсъди.
(Това не беше простичко… :D )
А ти какво разбираш под “покоряваме всичко в ръцете на Исус Христос”?
Ще се въздържа
Ще се въздържа от коментар по горния материал – нямам достъп до достатъчно факти, за да преценя каква е истината за глобалното затопляне. (Повечето хора – включително ти – също нямат, но им се иска да правят изводи anyway. Човешки мозък, какво да го правиш… :D)
Това, което ме води в мисли, дела и действия, е лично видяното – от мен или мои приятели. Видял съм достатъчно за състоянието на българската гора (примерно), за да знам (за себе си) защо е важно да посветя време и сили на грижата за нея.
Ето и от мен един размислящ материал за… мисленето, съвременното ни:
http://forthenature.org/news/1120
Нов коментар