Сутрин и вечер в метрото се разминавам с много хора. Всички за забързани и повечето са с лица белязани от умората, стреса и теготата на ежедневието им. Тъжно е да си мисля, че хората сутрин нямат надежда в предстоящия ден, а вечер не изпитват удовлетвореност от свършената работа. Всички бързат. Сутрин от вкъщи към центъра, а вечер от центъра към вкъщи.