Raisky Rechev

Вчера гледах "Хрониките на Нарния: Принц Каспиян". Големите ефекти не ме впечатлиха особено, но те са нужното зло за да може един филм да е успешен комерсиално.

Главната история беше за принц Каспиян, но ме впечатли много повече историята на заден план. Разказваше се за цар Аслан, който от известно време не е сред поданиците си и те започват да го забравят и да не вярват в него.

Помислих си за цар Емануил, който преди около 2000 години казал на народа си: "Вземете тези пари и търгувайте, докато се върна" или "Даде ми се всяка власт на небето и на земята, така че завладявайте земята в Мое име".

Вече доста време цар Емануил го няма и много хора се чудят дали наистина е съществувал. Тези които вярват че е съществувал, се чудят дали наистина е бил цар. А тези които вярават, че е бил цар се чудят дали все още Е цар. Чудят се също дали наистина е казал тези неща със завладяването на света или пък е казал: "Чакайте да се върна и тогава ще завладяваме - стойте и не правете нищо". Разбира се второто е по-готино, защото подхожда на леноста ни и на нежеланието ни да помемаме отговрност.

Във целия филм, докато Аслан загадъчно не се появяваше, имаше само един човек, който вярваше напълно в него - едно момиченце. Но и тя не го последва, въпреки че го беше видяла.

След като се срещнаха по едно време, тя му каза че е била единствената, която е вярвала в него и го е видяла. Те проведоха подобен на следния разговор:
Аслан: "Тогава, защо не ме последва?"
Момиченце: "Заради останалите - те не вярваха."
Аслан: "Това не биваше да те спира."